„ДОРОГА НА ЗАПАД”
Валентин Иванович Шульчев (1914-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЪТЯТ НА ЗАПАД
Над реката просторна притичваше пътят
край пожари и бледа трептяща мъгла.
И над него се мяркаха строго и смутно
на пречупени борове криви стъбла.
Там разбитите танкове в мрака лежаха
и оръдия смачкани с неми дула.
Над земята разрита останки топяха
обгорели вериги, звена, колела.
Над разломни ъгли на стоманени рани,
над потъпкан от битките горски превал
доизгаряше тягостно мътният пламък
и изстиваше сив разтопил се метал.
Дим се люшкаше, дълги окопи димяха,
над пожарища стелеше дим полоса.
И небето далечно сурово следяха
неподвижните немски войнишки лица.
Равносметка се прави и срокът притиска,
сякаш кораб съдбовен, разбит в плитчини.
В гроб просторен земята ни родна на изток
се превърна за грабещи нови земи.
Туй разплата за нашите кърви и плач е.
Днес напредва пехотата, тъпче снега.
И на запад съветски бомбардировачи
и съветските танкове тласкат врага.
И сега по шосета, гори и поляни,
подминавайки храсти, дерета, блата,
се задават от димни гори партизани
и над тях като флагове пламват цветя.
Ударения
ПЪТЯТ НА ЗАПАД
Над река́та просто́рна прити́чваше пъ́тят
край пожа́ри и бле́да трептя́шта мъгла́.
И над не́го се мя́ркаха стро́го и сму́тно
на пречу́пени бо́рове кри́ви стъбла́.
Там разби́тите та́нкове в мра́ка лежа́ха
и оръ́дия сма́чкани с не́ми дула́.
Над земя́та разри́та оста́нки топя́ха
обгоре́ли вери́ги, звена́, колела́.
Над разло́мни ъгли́ на стома́нени ра́ни,
над потъ́пкан от би́тките го́рски прева́л
доизга́ряше тя́гостно мъ́тният пла́мък
и изсти́ваше си́в разтопи́л се мета́л.
Дим се лю́шкаше, дъ́лги око́пи димя́ха,
над пожа́ришта сте́леше ди́м полоса́.
И небе́то дале́чно суро́во следя́ха
неподви́жните не́мски войни́шки лица́.
Равносме́тка се пра́ви и сро́кът прити́ска,
ся́каш ко́раб съдбо́вен, разби́т в плитчини́.
В гроб просто́рен земя́та ни ро́дна на и́зток
се превъ́рна за гра́бешти но́ви земи́.
Туй разпла́та за на́шите къ́рви и пла́ч е.
Днес напре́два пехо́тата, тъ́пче снега́.
И на за́пад съве́тски бомбардирова́чи
и съве́тските та́нкове тла́скат врага́.
И сега́ по шосе́та, гори́ и поля́ни,
подмина́вайки хра́сти, дере́та, блата́,
се зада́ват от ди́мни гори́ партиза́ни
и над тя́х като фла́гове пла́мват цветя́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валентин Шульчев
ДОРОГА НА ЗАПАД
Над просторной рекой пробегала дорога
Мимо зарев и рваной трепещущей мглы.
И над нею маячили хмуро и строго
Переломанных сосен кривые стволы.
Там валялись разбитые смятые танки,
Пушки немо, как бревна, лежали вразброс.
И над талой землей громоздились останки
Обгорелых лафетов, цепей и колес.
И над сталью, над башен косыми углами,
Над деревьями, сбитыми в тесный привал,
Умирало тяжелое мутное пламя,
И, чадя, раскаленный металл остывал.
Дым качался и падал в окопы и щели,
И по выжженным рощам стелился космат.
И в далекое небо сурово глядели
Неподвижные лица немецких солдат.
Так вершится итог и кончаются сроки,
И разбитое судно садится на мель.
И просторной могилой земля на востоке
Обернулась любителям новых земель.
Так приходит расплата за кровь и за слезы.
Шла пехота вперед, приминая снега.
И на запад советские шли бомбовозы,
И советские танки теснили врага.
И уже на шоссе, на лесные поляны,
Покидая овраги, болота, кусты,
Выходили из дымных лесов партизаны,
И над ними знамен загорались цветы.
1942 г.
---------------
Руският поет Валентин Шулчев (Валентин Иванович Шульчев) е роден на 3 май 1914 г. в с. Староюрево, Тамбовска губерния. Пише стихове от ученическите години. Завършва филологическия факултет на Воронежкия педагогически институт. Работи като учител по руски език и литература. Публикува поезия в областните вестници и в издания като „Подъем”, „Красная новь”, „Новый мир”, „Молодая гвардия”, „Молодой колхозник”, „Тамбовская правда”, „Красноармеец и краснофлотец”, „Красная Армия” и др. От първите дни на Великата отечествена война е на фронта. Пленен е от фашистите, за опит за бягство е осъден на разстрел, но отново бяга. От началото на 1942 г. се сражава в редовете на Дмитровския партизански отряд в Курска област и извършва диверсионни акции в тила на врага. Загива на 21 февруари 1943 г. в боевете край курското с. Меркуловка, спасявайки свой ранен другар. В гимнастьорката му е открита тетрадка с негови стихотворения, публикувани посмъртно през 1960 г. в книгата „Жить, побеждая”. Негови стихове излизат в поетични сборници и христоматии като „Слово бойца: стихи поэтов-фронтовиков”, „День поэзии”, „Час мужества”, „Литературное краеведение”, „Мужество. Литературные родники Тамбовского края”, „Имена на поверке” и др.